Diliana Kiryakova green books

Тези дни следим с интерес как огнеборците се мъчат да овладеят пожара в гората над Рилския манастир. Моето пътуване до там съвпадна с втория ден на събията от потушаване на огнищата в планината.  На влизане в обителтта на манастира забелязах силно присъствие на военни, полиция и журналисти. Видно беше, че нещо се случва. Вече знаех за пожара и не се учудих, когато чух да приближава хеликоптера с водата. Бързо движещ се, той оставяше водна следа във въздуха. На широка поляна бяха разположени водоносните съоръжения. Във въздуха се усещаше миризмата на изгоряло. А от единия склон на планината се издигаха облаци дим. Само малко по - нагоре по пътя срещнах туристи "къмпингари", запалили огнища на полянки, за да си "пекнат" някоя пържола... Те дори не подозират, че някой като тях е предизвикал този пожар. А именно човешкото невнимание и подценяване на ситуацията са причините, довели до безвъзвратни поражения върху вековната гора в Рила плани...

Както не е случайно, че бръшлянът се слави, като "хранител" на всеки дом, така и не е случайно мястото, на което паякът плете мрежата си... Мисля  си... Коя е най - смелата мечта на една трева? - Преди да изгори да се превърне в коприна. Хванати за ръце, отпиват от кладенеца на "щастието", само за да ти покажат, че то съществува. Крехка, като стъкло се разлива на слънчевия лъч, подпряна на здравия стрък... С ритъма на вятъра дъхне в тревата на залеза  и бърза да срещне калинковият път... Докосване. Първа среща с пчелата... Потрепнах, не очаквах, а само бях копнял... И сега знам, готов съм да разцъфна и съзрея!           Когато по време на пътуването ни е нужно, ние завързваме здраво възела и продължаваме напред. Път винаги има...

"ША ТА ПРАВЯ ДА УМИРГАШ" Това е лепенката, която можем да сложим днес на входа на Бърза помощ и пред кабинета на общопрактикуващият ни личен лекар. Докато човек не се сблъска с този проблем, не може да си представи, колко безпомощни се чустват всеки ден хората в нужда от спешна медицинска помощ или преглед при джипито. Тази история започна, когато вчера се озовах с един приятел в "Спешното". Записа се на регистратурата и те го поканиха да изчака на диванче във фоайето.  Още при записването го попитаха, защо не е отишъл при личният си лекар. "Защото е късно и той не е е на работа." - обясни моят приятел. Сядаме и усещам как малко по малко потъвам в обстановката... Цялото фоайе беше пълно с хора - освен чакащите за прегледи там бяха и тяхните близки.  "Александър!" - извиква жената от регистратурата... "Александър!" - втори път се чува...  "Той се гътна вече!" - коментира от страни човек... Очевидно повечето хора б...