ЯТАТА - обявен за резерват и забележителност на община Белослав

Пролет е, макар позакъсняла тя побърза да се събуди, защото само допреди две седмици гледахме как добри хора от Североизточна България помогаха на замръзналите щъркели. А сега, когато вече е тук хората намъкват удобните обувки и тръгват, за да може да вдишат съживителната сила на пробуждащата се природа и с раница и дете под ръка запретва ръкави под топлещото слънце и се изгубват по утъпканата и добре позната пътека.

Тръгнах към резервата Ятата с раница и фотоапарат в ръка, очакваща срещата с птичия свят на това място. Не се бях подлъгала, защото оживлението от птичи песни във въздуха се разпростираше над спокойните води на езерото. Някои по - едри видове, като бялата чапла и лебеда, спокойно наблюдаваха обстановката в тяхното царство, а други по - игриви патета весело се гонеха във водата, размахвайки крила и вдигащи врява. Така си тече животът на това място през пролетта. 

Но каква беше промяната... Долових я още горе по пътеката, виждайки опънати въжета и забити колове, за които ми беше известно, че се използват за ограничаване на кравите. Вече ги бях виждала и преди да пасат крави там, само че сега резервата се е превърнал официално в пасище, а минирането от кравите е естествена част от пейзажа. 

Защо обаче при навлизането в резервата трябваше да се натъкна на тези неприятни наслагания от камари с боклуци, вероятно дело на рибари и други приходящи "любители" на разходките сред природата и на гледката на една умряла крава? 

Крава си лежеше спокойно в тревата сякаш е полегнала за следобедна дрямка, но това, че беше сама там ме усъмни. Приближавайки я установих, че главата й е отсечена от към тила. Стана ми жал за добичето, защото не мога да си представя каква е причината за умъртването и изоставянето му на това място, положено върху черен найлон. Човек не знае дали е било болно, няма ли да разнесе зарази, а и не беше нападнато от диво животно... Жълтата обичка на ухото му с номер може да обясни чия собственост е то.

Оказа се, че Ятата е само резерват  на документи и обявена за забележителност в сайта на община Белослав. Когато държавата забравя... Трябва да й припомним!