КРАЧУН

Срещнах го на една от любимите ми пътеки за разходка, която води право към плажа. Всъщност го срещах за втори път и комуникацията ни стана още по - бърза. Не губихме излишно време да се опознаваме, а направо го поканих с мен, защото вече знаех, че ще дойде. А и какво толкова имаше за правене в този безметежен следобед... Нали трябваше да отдели време за опознаване на нови територии. 

Добре го реши, само няколко метра по - надолу го чакаше дребно лакомство, а на самия плаж рекичка със сладка вода.

Смел излезе този Крачун, скачайки по камъните. Нали знаете колко чисти животни са котките и това да се стъпва по пясъка беше последното, което искаше да направи в него момент... Но когато свършиха камъните и тревичките се прояви любимото ми качество в тези животни - любопитството. То им помага да продължат напред и да погледнат зад завоя. Както някои се шегуват "Любопитството убило котката", а може и да не е шега...

И точно тогава, за да си даде повече кураж и да демонстрира какъв непокист е, Крачун легна по гръб и се затърка в пясъка. Така например действам и аз когато влизам нагрята от слънцето в морето. Бързам да се потопя и да свикна с него, отколкото бавно да изпитам температурната разлика. Не, че котката по желание би влязла във водата, но това е примера за бързото преодоляване на дискомфорта, превръщайки го в удоволствие.

Забелязах, че дори силното вълнение на морето не може да заглуши недоловимите за мен, но ясни за Крачун звуци от близките храсти. Нищо не му убягва и то трябва да бъде проверено. И успеха за него сякаш не е на всяка цена, а по - важни са опитите, които прави и предизвикателствата, които си поставя. Изглеждаше много съсредоточен в него момент.

А звучи ли ви познато, когато котка с такова удоволствие скача на дърво, изкатерва се до най - високото място, разхожда се като  царят - "Лъв" и на връщане по стъблото се запъва на някое отвесно място и започва да гледа уплашено надолу. Стои си там, гледа, преценява, чуди се и нищо не предприема. Сигурно затова и планинарите предупреждават, че всяко слизане от върха отнема повече време от изкачването. Първо ентусиазма е бил повече при изкачването, второ и силите са намалели при слизането, а ако те е страх от височини съвсем става сложно, но не и невъзможно.

В случая на Крачун му помогна това, че му показах сладкия кроасан, който споделих с него по време на разходката ни. Така че, е важно в трудния момента да има някой или нещо, което да те кара да тръгнеш напред и да не падаш по гръб.

Именно тогава му излезе името на Крачун - не се отказа, крачи ли крачи... докато не стигнахме до там, откъдето бяхме тръгнали.

И докато при нас хората понякога е нужно да се променим изначално, за да станем малко по - добри, то при някои животни това е напълно естествено дарование и те идват, за да ни помогнат да се развием в тази посока.