По пътеките на закритите поделения
ФОТО ЕСЕ от Диляна Кирякова
1.§ "Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин", от Конституцията на Република България.
Добре дошли в едно от стотиците закрити поделения на българската армия. Някога тук е кипял живот, младите мъже са отбивали военната си служба и са се учили на патриотизъм.
2.§ Старшината грижливо е следял условията на живот, за да няма риск за здравето на военнослужещите.
3.§ Но къде са тези хора?
4.§ Техниката, която е служила на военнослужещите днес е напълно унищожена.
5.§ Заради безстопанствеността времето е нанесло разрушения в кухнята...
6.§ ... И банята.
7.§ Отдавна вече никой не обитава това място. Природата постепенно завзема построените и изоставени сгради.
8.§ Тази бележка е единственият признак на живот тук. Някога, след като е било затворено поделението, е имало хора.
9.§ Но какво да охраняваме вече? Сградите са обрасли с по - високи от тях растения. Оставени на природните сили малко по малко се скриват в земята.
10.§ Навсякъде намираме разпилени принадлежности...
11.§ ... Незнайно какви препарати, батерии, електрически платки, военна литература. По кутията от цигари можем да определим, че поделението е било закрито през 90 - те години.
12.§ В което и от закриттите поделения да надникнем днес, картинката е същата - изоставени, разрушени и ограбени. И питам, мила Родино, кой ще те брани сеца?
През 2015 година за фото есето си автора получава престижна награда на Canon Bulgaria от фотоконкурса "Снимка на годината - България 2014".
Коментари
Публикуване на коментар