Diliana Kiryakova green books

Слизам от планината... На път за вкъщи, в края на моята юлска ваканция. Колата описва дъгите на дългите завои и плавно се спуска все по - надолу и по - надолу. Не спирам да се взирам в бързо редуващите се върхове, малки селца и борови иглички, сякаш те се движат, а не аз. ... И всеки път когато слизам от планината... Искам да за я запечатам в съзнанието си за по - дълго време, усещайки я позната, променяща се, гостоприемна, омайваща ме. Когато спрях на онази последна отбивка горе до високите борове, първо исках да заснема старата каруца, защото такава не бях виждала отблизо. За нея беше завързано малко черно пале - пазач, скрило се в сянката й. Надолу по склона кротко пасеше снажен кон, който без проблем би се справил със старата, тежка каруца. От ляво на него имаше малка ливада, на която селяни без да спират разгъваха вили и събираха изкосеното сено. Още от далече ме поздравиха и дори ги чух да се смеят на това, че снимам кончето им. Двете ...

Пролет е, макар позакъсняла тя побърза да се събуди, защото само допреди две седмици гледахме как добри хора от Североизточна България помогаха на замръзналите щъркели. А сега, когато вече е тук хората намъкват удобните обувки и тръгват, за да може да вдишат съживителната сила на пробуждащата се природа и с раница и дете под ръка запретва ръкави под топлещото слънце и се изгубват по утъпканата и добре позната пътека. Тръгнах към резервата Ятата с раница и фотоапарат в ръка, очакваща срещата с птичия свят на това място. Не се бях подлъгала, защото оживлението от птичи песни във въздуха се разпростираше над спокойните води на езерото. Някои по - едри видове, като бялата чапла и лебеда, спокойно наблюдаваха обстановката в тяхното царство, а други по - игриви патета весело се гонеха във водата, размахвайки крила и вдигащи врява. Така си тече животът на това място през пролетта.  Но каква беше промяната... Долових я още горе по пътеката, виждайки о...

Така се случи, че когато бях насрочила ден и време да посетя това място, добре познато на столичани и не толкова на нас, туристи от другия край на България, през нощта като по чудо се беше посипал този пухкав и не много дебел слой сняг. Наистина вярвах, че е чудо и е специално за мен създаден този момент, за да видя и усетя другото лице на тази призрачно-старинна красота, застинала зад дебелата обвивка на огромните дървета, а и също защото обичам снега. Обичам го заради чистотата и спокойствието, която придава на всичко, обичам го и заради ледената му свежест, която се прокрадва до бузите ми, а послед до пръстите на ръцете и на краката. И така на входа ни посрещат любезна служителка, която ни обясни, че сега дворецът е затворен поради ремонтни дейности, а и аз самата бях чувала за намерението да се прави музейна част, както и две бездомни кучета, даващи си вид на пазачи. След като си пожелахме "приятен ден" и "приятна разходка" се отправихме по дълга права алея с...