ВРАНА - СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО

Така се случи, че когато бях насрочила ден и време да посетя това място, добре познато на столичани и не толкова на нас, туристи от другия край на България, през нощта като по чудо се беше посипал този пухкав и не много дебел слой сняг. Наистина вярвах, че е чудо и е специално за мен създаден този момент, за да видя и усетя другото лице на тази призрачно-старинна красота, застинала зад дебелата обвивка на огромните дървета, а и също защото обичам снега. Обичам го заради чистотата и спокойствието, която придава на всичко, обичам го и заради ледената му свежест, която се прокрадва до бузите ми, а послед до пръстите на ръцете и на краката.

И така на входа ни посрещат любезна служителка, която ни обясни, че сега дворецът е затворен поради ремонтни дейности, а и аз самата бях чувала за намерението да се прави музейна част, както и две бездомни кучета, даващи си вид на пазачи. След като си пожелахме "приятен ден" и "приятна разходка" се отправихме по дълга права алея с красиви вековни дървета от двете страни, засилващи усещането ни за аристократичната красота от онова време. 

Цялото това многообразие, което следваше от дървесни видове, разположени на обширни площи, малки вити алеи, дървено мостче над присушено за зимата езерце, подсказват за любовта на хората към природата по онова време.

Обикаляйки по замълчаните алеи, по които се чува единствено песента на птиците е съвсем възможно един монарх да остане сам със себе си и да размишлява над житейските въпроси. Да, такава е обстановката на това място, романтична, загадъчна и те кара да си представяш сцени от миналото. 

А на хранилките за птици се сбират малките песнопойци, на които можем да се порадваме и да разберем колко безстрашни са те в това зимно време.

Завихме по една от алеите с изящни лъкатушащи линии, за която беше указано, че води към двореца.

Като в приказките, скрит зад големи борове със снежни шапки пред нас се появи източната част на двореца, а после и цялата фасада, пред която се простираше обширна площадка до самия фонтан с пейките, образуващи кръг около него.

Дори за миг можеш да си представиш как по пролет върху натежалите от снега днес пейки, са приседнали тихи и усмихнати хора и вдъхват от свежестта на земята, а дворецът гордо стои и излъчва закрила. 

Точно тук на входната врата открихме символите за принадлежност на кралското семействто и вместо да влезем, си взехме довиждане с надеждата, че при следващото ни идване ще бъде отворено за посетители.

Като всеки, усетил силното въздейстие на това място, тръгнах с усещането, че това е била само първата ни среща. Пътят  към изхода е вече познат...