На пролет, когато разцъфват цветята и още нещо...

Да очакваш пролетта понякога не е лесно. Като заключена в чекмедже е тя, а ключът прибран отдавна, потрепва днес в твоите ръце. Завърташ ключа, завърта се земята, дните, сезоните... И чуваш Вселената да ти нашепва: "Кръговратът е в основата на нашето бъдеще."

Тогава притваряш очи и ти се струва, че я виждаш нежна, млада с рокля от цветя, да си играе с косите си и да пристъпва от крак на крак нетърпелива, защото знае че света я очаква.  

И отпочинал си от забързаните дълги летни дни и топли нощи, под обсипан звезден небосвод, от променливата, пъстра есен, събрала всички аромати и сладости в себе си и се пробуди след мразовитата зима, в която и чайките бяха замлъкнали, а ти спокойно отпиваше от топлата чаша с любим аромат.

И днес виждаш как зелените поля платно на майстор художник са и как той с тънка четка цвят след цвят прибавя неусетно - първите, горските, веселите, покапани от пролетен дъжд, тези в дома ти, ден след ден...  

И както каза по - рано Вселената, нашето бъдеще вече е тук, след кратката почивка животът се обновява. Струва ни се закъсняла, ала всичко идва навреме.

Навреме е дошло малкото теленце, родено тук на пасището и в първите часове на своя живот е под нежните грижи на своята майка и под зоркия поглед на своя баща.

От три дни е тук малкото конче и макар да ти се струва, че бързо отхвръкват конете, то за неговата майка не е така. Сега всяка негова крачка е следвана от нейната и поне още година ще е така. Тя самата е на пет години.

Сега вече можеш да я чуеш ясно песента на пролетта. Тя долита при теб съпроводена от птиците, кацнали в клоните на някое дърво в гората, на пейката в градската градина или от плочата на съседа в жилищния блок.

И тази песен е за младостта, за новия живот...

Поздравявам те, ако днес си успял да събудиш детето в теб!